Дугин: След Украйна Западът откри втори фронт за запазване на глобалната си хегемония в Близкия изток
Автор: Александър Дугин, ria.ru
Най-истинската война се разпростира в Близкия изток. След терористичната офанзива на Израел с потребление на битови уреди стартират всеобщи ракетни набези и бомбардировки над Южен Ливан. Израел очевидно е решил да се трансформира от жертва в главорез, като след геноцида над популацията в Газа, стартира геноцид над популацията на Ливан. Това неизбежно значи включването във войната както на други шиитски страни и придвижвания: Сирия, Ирак, йеменските зеидити, по този начин и, което е най-важно, Иран, а на идващ стадий - и сунитските страни.
Израел явно се нуждае от война. Мащабна, безмилостна, брутална, библейска, както наподобява. Този конфликт няма никакъв късмет да остане нещо локално. Ескалацията е неизбежна и не може да се изключи потреблението на нуклеарни оръжия, с които разполага Израел, само че които може да има и Иран. Разбира се, тук става дума единствено за тактически нуклеарни оръжия или мръсни бомби, което в подтекста на цялото човечество не е съдбовно, само че ще повлияе на ориста на района по пагубен метод.
Войната в Ливан има няколко пояснения. Нека се спрем на две от тях.
Първото е обвързвано с задачите на Израел и есхатологичния подтекст. Важно е да се схванат задачите на еврейската страна. Разбира се, може да се счита, че крайният радикализъм на Нетаняху е резултат от психическа контузия, откакто Хамас атакува Израел и взе заложници. Това беше терористичен акт, само че Израел не откри нищо по-добро от това да отговори на терора с гнет - на малко гнет - гнет в огромен мащаб, цялостен, разрушителен, не щадящ никого.
Никой не оправдава дейностите на Хамас, само че това, което се случи по-късно, е геноцид. Всички осъдиха терора на Хамас, до момента в който всички осъдиха геноцида на Израел против популацията на Газа, като се изключи груповия Запад и неговите спътници. Двойни стандарти. Същото ще бъде и с Ливан. Западът прикрива Израел, тъкмо както правеше с нацистката хунта на Зеленски. И няма причина да се надяваме на смяна в тази позиция (особено откакто Тръмп, въпреки и очевидно сериозен към Зеленски, е корав покровител на Израел).
Но какво в действителност се пробва да реализира Нетаняху?
Психическият стрес по никакъв метод не обяснява същинските цели на тази война, която единствено ескалира. Факт е, че обстановката в Израел в навечерието на войната в Газа като цяло беше постоянна.
Основната опасност беше демографската, защото израелското общество е единствено дребен етнорелигиозен остров в арабското море, който остава подобен даже при висока раждаемост освен измежду ортодоксалните евреи (харедимите), само че и в светските фамилии. Еврейското населениев към момента е несравнимо малко, в случай че към палестинците от двете автономии и личния Израел, прибавим популацията на прилежащите арабски страни, които са свързани с палестинците както етнически, по този начин и конфесионално. При това състояние е невъзможно подсилване на позициите на Израел в района, още по-малко пък колонизиране на палестинската земя от израелски заселници.
Ако статуквото се резервира, Израел като еврейска страна е жертван да изчезне след известно време, даже по силата на демографските фактори. Още по-немислимо беше реализирането на дясноционисткия план за Велик Израел от море до море. Просто нямаше кой да засели или развие тези територии при съществуването на плътна арабска маса от всички страни.
И въпреки всичко, макар тези фактори, Нетаняху стартира военни дейности в Газа и ги разшири в Южен Ливан.
В Газа към този момент видяхме откриването на същинската цел - физически геноцид на палестинците с редом прекачване отвън Израел на тези, които оцелеят. Колкото и ужасно да звучи, това има смисъл за Израел. Тъй като не е в положение да промени задоволително фрапантно личната си демография, остава да унищожи популацията, което със самото си битие и етнорелигиозен код пречи на реализирането на есхатологичните планове. Но това би било неразумно и неосъществимо, в случай че не беше упованието, че след един съдбоносен пробив ще се случи нещо неизмеримо. И това неизмеримо събитие не е „ черен лебед “, а едно разбираемо събитие - идването на Мошиах. Според еврейските вярвания преди идването на Мошиах (според някои версии след неговото идване, което изяснява антиционистките течения измежду ортодоксалните евреи) евреите по света би трябвало всеобщо да се завърнат в Обетованата земя, да разгласят Йерусалим за столица, а по-късно да разрушат джамията Ал-Акса, втората по значимост реликва в исляма, и на нейно място да построят Третия храм. Тогава ще пристигна Мошиах и всички нации по света ще му се поклонят, тъй като властта му ще бъде безспорна. Това ще бъде моментът, в който ще бъде основана международната еврейска империя, а евреите като определени ще пасат народите с стоманен скиптър.
Приблизително това е програмата, която намерено поддържат религиозните ционисти от вътрешния кръг на Нетаняху - Итамар Бен-Гвир, Безалел Смотрич и техните духовни водачи Рав Кук, Майер Кахане и актуалният равин Дов Лиор.
Поради фундаменталния темперамент на идното събитие палестинският геноцид е нищожен непряк резултат в този модел. Именно на това разчита Нетаняху.
Изграждането на Велик Израел и есхатологичните войни, които го съпътстват, имат смисъл в подтекста на изискванията за идването на Мошиах. И не е инцидентно, че Хамас е нарекла своя терористичен рейд „ Потокът на Ал-Акса “. Трябва да се означи също, че точно измежду шиитите подобен сюжет за разрушаването на джамията Ал-Акса и началото на последната война със силите на Даджал (Антихриста) в Светите земи е общ за всички есхатологични хадиси.
С други думи, в Близкия изток избухва Армагедон в същинския смисъл на думата - войната на Последните времена.
Така го виждат Нетаняху и неговото обграждане, само че религиозните шиити го схващат по същия метод, въпреки и от различен ъгъл. Разбира се, светските израелци, които не имат вяра в нищо друго с изключение на в шекелите и самостоятелния комфорт, се втурват към демонстрации против личното си държавно управление. А светските шиитски кръгове - изключително предприемачите и младежите - не познават никакви есхатологични хадиси. Но в този момент историята се движи не от тях, както виждаме, а от хора с нараснало схващане за края на света и съпътстващите го събития.
Второто пояснение на войната в Близкия изток е геополитическо. Нашето време минава под знака на главната алтернатива: еднополюсният свят, т.е. едноличната надмощие на Запада, не желае да свърши и по всякакъв начин се пробва да се отбрани, до момента в който многополюсният свят се надига против него с нова сила като всяка цивилизация упорства за цялостен суверенитет и самостоятелност от груповия Запад, което неизбежно води до битка против хегемонията.
Първият фронт на тази война е Украйна, където нацисткият режим в Киев, открит, оборудван и подкрепян от груповия Запад, води война с нас, суверенна Русия като православно-евразийска цивилизация, един от най-важните полюси на многополюсния свят и флагман на битката против хегемонията. Западът води война с непознати ръце, само че се готви да се включи непосредствено във войната с Русия.
В този подтекст Близкият изток е още един спектакъл на същата война на еднополюсния свят против многополюсния свят. Докато в очите на Нетаняху и есхатологичните ционисти Израел и ориста на еврейския народ, неразривно обвързвана с Мошиах, са в центъра на света, за глобалистите на Запада самият Израел е единствено инструмент в битката за опазване на планетарната му надмощие.
Ислямският свят, който отхвърля демократичните полезности, се преглежда като антагонистична цивилизация. Колективният Запад последователно бива замесен във война с него. В същото време шиитите са идеологическият авангард на ислямската цивилизация, тъй че властта на Запада пада най-вече върху тях. Чрез ръцете на Израел Западът се надява да нанесе удар по различен полюс на многополюсния свят - ислямския. За тази цел в този момент Вашингтон преждевременно укрепва съюза си със своите васали измежду сунитските страни, най-много с ОАЕ. Вашингтон надали има вяра в Мошиах (макар че кой знае?), само че откриването на фронт против ислямската цивилизация благодарение на войнстващия ционизъм и плановете за Велик Израел е явна цел на глобалистите.
Следва Тайван и спор с различен полюс на многополюсния свят - Китай. Отново груповият Запад ще се опре на районни пълномощници - самия Тайван, Япония, Южна Корея - и ще се опита да притегли Индия в тази коалиция. Въпреки че Индия е различен полюс на многополюсността и с цел да форсира придвижването на Ню Делхи към антизападна деколонизация и по-нататъшен суверенитет, Западът улесни неотдавнашната цветна гражданска война против проиндийското държавно управление на Бангладеш, ръководено от Шейх Хасина. Очевидно е, че се приготвят и други фронтове на същата война - в Африка и Латинска Америка, както и в разнообразни райони на ислямския свят. Всички те ще решат ориста на бъдещия международен ред: дали Западът ще резервира хегемонията си или многополюсният свят ще стане действителност, а Западът ще се трансформира единствено в една от няколкото цивилизации с право на глас, само че лишена от статута на хегемон и даже водач.
Но към този момент сме на втория стадий - на прага на огромна война в Близкия изток.
Преди да решим по какъв начин да се отнесем към този втори фронт на огромното геополитическо преразпределение на света, е належащо ясно да разберем задачите на световните участници в този спор, да не си вършим непотребни илюзии за рационалните и мистично-религиозните претекстове на главните настоящи сили. Това, от което се нуждаем през днешния ден, е геополитически натурализъм, който умерено и сдържано да регистрира всички съществени фактори на доста комплицираната обстановка, в която се намираме ние и цялото човечество. Емоциите би трябвало да бъдат оставени настрани в интерес на невъзмутима оценка на протичащото се, в това число на тези измерения, които не бяхме привикнали да отчитаме по време на руския и демократичния режим в Русия. В предишното всичко се обясняваше с идеологията, стопанската система, енергетиката и борбата за запаси. Всичко това участва и през днешния ден, само че несъмнено не е главното.
Есхатологичните, цивилизационните и планетарно-геополитическите съображения са доста по-важни. Твърде дълго изучавахме материалното като пренебрегвахме света на концепциите. А концепциите са тези, които движат света.
Инфо: ria.ru
